Създаване на учител!

Тук може да създадете свой учител!

1. Име:
Даниел Фрей
2. Години:
21
3. Професия:
Учител по френски
4. Външен вид:
Даниел и неговите сурови, изсечени, но същевеменно чаровни черти има до някъде царственна осанка, която се изпарява веднага след като се усмихне, разкривайки острите си резци. Тогава той започва да прилича на един от многото обирджии плъзнали по широките площади на Италия, които така изкусно могат да отмъкнат портофейлът ти без дори и да разбереш какво ти се е случило. Всъщност самият той прилича на италианец, въпреки, че е чист Англичанин, с тъмната си кожа, шоколадовата, къса коса и пъстрите очи, които шарят неспирно наоколо. Много характерни за него са високите му скули. Има стройна, изправена и доста добре поддържана фигура, но не е много висок.
5. Характер:
"Високомерен, студен, надут и самовюбен"-ако си помислите това за Джаспър няма да сте далеч от истината.
Определя се като твърде "ценен", а това е основата на неговият особенн характер, който съдържа в себе си-така нареченото "съдене по корицата" за хората, мързел, хаплив език, винаги казва това, което мисли, без дори да го интересува как ще се почувстват другите, хлътнал до уши в отражението си. Не му пука за всичко случващо се около него, само той е важен. Въпреки всичко това е лесно раним. Все пак някой нагрубява "великолепната му персона", а щом някой посмее да направи това би измислил милиони начини да си го върне.
Много е романтичен. Направо непоправим романтик. Мрази "забивките" за една нощ и никога не използва онези тъпи реплики за свалки. Трябва да упознае едно момиче, да й се довери, а чак след това да продължът по-нататък. Въпреки това никога не е използвал думата "обичам" за нещо по-различно от "обичам уиски, още едно, моля".
6. История:
Даниел е чист англичанин до девето коляно. Майка му, Клеъри, е известна писателка, а баща му, Александър, композитор. Изкарват добри пари и могат да си позволят всяко желание на перфектното си синче.
То проявява голям интерес към музиката, както баща си, но и едновременно и към литературата. Учи се да свири на цигулка, пиано и китара. Владее перфектно италиански, френски, испански (въпреки, че изпитва пълна антипатия към този език) немски, китайски, както и латински. Баща му иска Даниел да получи музикално образование, а майка му да стане журналист. Въпреки тяхните очаквания той завършва френска фиология в Оксфорд. Той забелязва как всички преподаватели имат особенно отношение към него, заради фамилията на баща му-Лайтлууд, който тогава е на върха на кариерата си и решава да я смени. Избира тази на майка си-Фрей (майка му е известна като Клеъри Лайтууд)
Той е и най-младия ученик в Оксфорд, тръгнал на 5 на училище, той постъпва там на 17 и завършва на 21.
Година след завършването си заминава за Америка където работи като учител по френски в презтижна школа, и едновременно с това учи второ висше с рисуване. Но бива уволнен заради бурен купон, на който се напил жестоко и се появил пиян на работа. След това отново продължил с професията на преподавател, но в обикновенна гимназия.
7. Доп. Информация:
-пие много
-свири на пиано
8. Снимка+името на човека, който ще използвате за лик:

Ian S.

Одобрен си, но Иан е зает външен вид. Избери си друг :)

1. Име:
Елиза Шевалие

2. Години:
20

3. Професия:
Учителка (по литература)

4. Външен вид: Няма да е лъжа ако кажем, че Елиза е доста привлекателна и сексапилна. Не е особено висока, а по-скоро дребничка. Слаба и ниска, понякога по-скоро минаваза ученичка, отколкото за учителка. Косата й е руса, дълга до кръста. Не ениточуплива, нито пък съвсем права, но сеслучва Елиза да я изправя понякога. Очите и са светло сини. Всичко това идеално се връзва със светлата й кожа, а в комбиняцията с усмивката й, става голяма чаровница.

5. Характер: Държи се чудесно с хората, които е допуснала до себе си и в живота си, за приятелите е готовя на всичко. Има голямо самочувствие, но не и в количества че тя и егето й да не могат да се поберат в една стая. Изключително интелигентна и има перфекен подход къма нещата. Държи на думата си винаги, не дава напразни обещания. Но като всеки човек и тя си има отрицателните черти. Лесно избухлива, пали се бързо и си го изкарва на човека, който първо й се мерне пред погледа. Ако това е някой познат, после съжалява, но вече е късно. Не си поплюва и не търпи нападки или приказки зад гърба й. В нея още живее гимназистката, затова можеда бъде засечена по барове и дискотеки.

6. История: Родена в града на любовта, столицата на Европа. А именно - Париж. Живее със семейството си там до 16 години, но след това се местят, поради факта, че баща й е американец и получава предложение за по-добра работа. Майка й била дизайнерка, а баща й - адвокат, преди да се преместят в Америка. Заживяват в Лос Анджелис, където всичко крещяло лукс и слава, като дори не споменаваме известните личности, които им били съседи. Месец следтова Елиза взима книжка и бързо започва да харесва колите. Поради факта, че семейството й било страшно богато, искала все нови и нови модели, които в последствие получавала и до ден днешен "колекцията" й от коли наброява 19. Литературата й била слабост, затова когато завършва ставабез проблем учителка по въпросния предмет. Не й направили на въпрос, че е прекалено млада, понеже завършила на 16, по преценка на учителите и директора, че има висок коефициент на интелигентност и за да не спират развитието й я преместили в по-горен клас. На 20 завършила и висшето си образование и станала учителка, като я преместили в Розууд.

7. Доп. Информация:
-пие
-обожава коли и си прави колекция
-говори английски, испански, немски и френски разбира се, а италианският й е като втори роден език
-мартинито й е слабост, но винаги с черешка, а не маслинка

8. Снимка+името на човека, който ще използвате за лик:
Създаване на учител! Esq-candice-swanepoel-pic-1109-s2-43055828

Candice Swanepoel

Одобрена си, добре дошла!

Създаване на учител! Tumblr_lz92mkmFX01qfrewyo1_500

[ Nathaniel Buzolic ]

♔ ♔ ♔

I'm not a psychopath, Anderson. I'm a high-functioning sociopath.

♔ ♔ ♔

Хората винаги ме питат дали познавам Скай Хадли. В отговор обикновено задавам контра въпросът „Кой Скай Хадли?”, впрягайки всичките си актьорски възможности, за да прикрия очевадното. Уви, не се получава. Повечето хора продължават да ръчкат паметта ми – „Онзи Скай Хадли, крадецът на картини” или „Хадли, човекът, спасил живота на онова момче”, или пък „Скайлар Хадли, ловецът на глави”... Подобни разговори обикновено протичаха по един и същи начин:

– Извинете, не познавам никакъв Скайлар Хадли.

- Мисля, че го познавате.

- Съжалявам, не го познавам.

- Не лъжете годпожице, вие сте единственият човек, който го познава отблизко.

- Съжалявам много, имате някаква грешка.

Нямаха никаква грешка. Познавах Скай Хадли. Познавах го по-добре, отколкото познавах себе си. Защото именно той ме изкара от дупката, именно заради него сега карах джип четири по четири, имах два мезонета във Вегас и Ел Ей, и вила в Париж; заради него не носех обувки под шестотин долара и носех дизайнерски дрехи, повечето шити по поръчка. Живеех като принцеса – всичко това надхвърляше и най-смелите ми мечти. А Скай...

С него израснахме заедно в едно сиропиталище в Сиера Леоне, западна Африка. Още от малък беше различен, странен... Когато аз бях на шест, а той на осем, ме попита защо живеем. Въпросът му ме шашна. За скромните си шест години живот дотогава не си бях задавала този въпрос и ми се струваше глупав. Но Скай явно наистина искаше да знае, защото разпитваше всички. Дори когато другите се дразнеха от него и започваха да му крещят, че е откачен, ненормален, луд, той нито се обиждаше, нито се ядосваше... Всъщност, не мога да си спомня дали изобщо някога се е ядосвал. Беше толкова хладнокръвен и спокоен, че чак беше плашещо.

Но пък беше дете с чувство за хумор, будно, свободолюбиво, своенравно и не робуващо на клишета и стереотипи. Беше черната овца на сиропиталището, отстъпникът, на който всички се възхищаваха и мразеха заради смелостта му. Защото в онези времена трябваше да си голям смелчага, за да посмееш да противоречиш на възпитателите, които не жалеха пръчките си при раздаването на наказания. Там нямаше място да креативност и индивидуалност, не съществуваха понятия като „свободна воля” и „лично мнение”. Там всичко опираше до това да си смачкано, мълчаливо същество, свито в ъгъла и мигащо само ако му позволят. Скай ненавиждаше това. И не пропускаше удобен случай да се подиграе на някой от възпитателите и техните примитивни методи за възпитание, които впрочем нямаха никакъв ефект при него. Той продължаваше да е все така спокоен, хладнокръвен и остроумен.

Не дружеше с никой. Може би защото никой не дружеше с него. Освен мен, разбира се. Макар и да бях с две години по-малка от него, двамата бяхме неразделни. Той ми беше като по-голям брат и немалко пъти ме беше защитавал от възпитателите, когато решат да изпробват здравината на новите си показалки. В такива случаи на мен ми се свиваше сърцето от страх и забравях да дишам, но Скай винаги беше до мен, за да ми смигне игриво и да ми каже, че докато е наоколо, нищо няма да ми се слуши. Поемаше наказанията вместо мен, но на мен не ми ставаше по-леко, щом знаех, че си патеше за нещо, за което не носеше никаква вина. Винаги плачех, когато го наказваха, и той винаги се опитваше да ме убеди, че му няма нищо; беше такъв актьор, че чак аз, която не съм никак доверчива, му повярвах.

Господи, където и да бе сега той, какъвто и живот да живееше този път, приятелите му трябваше да благодарни, че го имат. Скайлар с готовност би умрял за приятел; би преобърнал целия свят, би изкачил Еверест и би скочил от самолет без парашут, стига с това да помогне на някой в нужда.

И ми го бе доказал.

Когато беше на петнайсет, от сиропиталището решиха, че не могат да се справят с него и направиха това, което беше най-лесно – изгониха го. От тогава не го видях нито един път. И, разбира се, всичко се промени. Колко съм страдала без верния си приятел, колко съм плакала и молила Господ да го върне, само аз си знаех. Времето минаваше, а Скай го нямаше. Не знаех дали изобщо е жив. Станах на осемнайсет, излязох от сиропиталището, хванах си работа, но никога не съм го забравяла.

Ако животът в сиропиталището бе Ад, тогава не знам с какви думи можех да опиша този извън него...

За една година Съдбата така реши да се подиграе на смелите ми планове за нормален живот, че ме подхлъзна по най-подлия начин и аз бях принудена да навляза в непознатите води на платената любов. По цели нощи обикалях улиците по високи токчета, оскъдно облекло в провокативни цветове и ярък грим, търсейки клиенти, сломена, огорчена, отвратена. Мислех си, че просто съм прокълната до живот; отдавна бях погребала всяка искрица надежда. И точно тогава, като ангел, изпратен ми от Бога, се появи Скай.

Скайлар Хадли, отстъпникът, черната овца. Не беше забравил за мен, все още ме помнеше, и се беше върнал, заради мен. Обясни ми, че обикалял навсякъде, не се задържал на едно място. Изкарвал малко пари, нямал постоянна работа, но се научил да фалшифицира документи и си купил някакво ретро бижу, Додж Чарджър, модел от 1970. Това беше първата кола, в която се качих; колата, с която избягахме. Колата, която ще помня цял живот...

И така, цели две години живяхме заедно като приятели. На мен ми беше нужно много време, за да се освободя от призраците от миналото, и Скай проявяваше змийско търпение към кризите ми; беше винаги до мен в тези тежки моменти и ми помогна да се издигна, да махна тези окови около душата си и да й позволя да лети. Никога не ми беше викал, не ми беше посягал, дори когато аз го замервах с разни предмети и му крещях, той дори не ми повдигна тон... Никога не ме докосна, никога не ми направи намек от сексуално естество. Никога. Грижеше се за мен, докато аз не се научих да се грижа за себе си.

И тогава, в една прекрасна утрин, той просто изчезна. Събудих се, а него го нямаше. Беше оставил кратка бележка, гласяща: „Вече не ти трябвам. Ти си свободна. Обичам те. Благодаря ти, С. Х”.

Не ме питайте какво направих, за да го открия – питайте ме какво не направих, макар че се съмнявам да има такова нещо. Преобърнах земята, но никъде не намерих Скай. Имах страхотна работа, бях богата, но не спрях да го търся и разследвах всяка най-малка улика, която надушех. Бях толкова обсебена от това, че дори не бях забелязала, че Скайлар Хадли всъщност се бе превърнал в нещо като хоби на вестниците. Бяха го нарекли „Фантомът от Сиера Леоне” и публикуваните статии го свързваха с редица интересни и странни истории. Лека полека бяха разбрали и за нашата връзка, и оттогава почти не можех да дишам, без някой журналист да ми висне на врата с въпроси относно „Скайлар Хадли, спасилият човешки живот”, „Скайлар Хадли, обралият банка и после подарил парите на едно сиропиталище” и прочие безсмислени глупости.

Бях разбрала точното местополежение на Скай, но си мълчах. Щом никой не можеше да го открие, значи не искаше да бъде открит. Затова се опитвах да замазвам очите на пресата, когато ставаше въпрос за него.

Хм... Успявах ли?

♔

ДOСИЕ
Име: Скайлар Мария Хадли.
Години: Двадесет и четири.
Професия: Понастоящем - учител по история в гимназията.
Външен вид: Висок и строен е, мускулест (резултат от номадския живот). Очите му са с цвят на несмляно кафе, тъмни, почти черни и има странния навик да ги присвива постоянно, сякаш подозира всички във всичко (което не е далеч от истината, де). Лекият загар по рождение понякога бива засилван от много прекарвано навън време. Обикновено може да бъде забелязан със слънчеви очила (независимо дали има слънце или не), дънки, тениска и класически кецове - последните са му нещо като запазена марка.
Характер: Странен. Да се говори с него е мисия невъзможна, какво остава да се спори. Плашещо хладнокръвен, с мисъл зад всяка дума, никога не се ядосва или обижда, затова просто се откажете от идеята да го дразните. Наистина отдаден приятел. Винаги споделя и малкото, което има. Остроумен и крайно саркастичен, със собствено мнение за всяко нещо. Мнение, което отстоява на всяка цена. Не обича да говори за себе си и когато го прави, обикновено си измисля разни работи. Доста ексцентричен, различен от останалите, той изпъква сред хората като черна овца сред бели.
История: Предполага се, че е роден в Сиера Леоне, западна Африка. Очевидно там са го изоставили родителите му през една октомврийска сутрин, на стълбите на едно сиропиталище. Отрасва в това сиропиталище, тормозен от възпитателите заради своето свободолюбие и нетърпимост към техния терор. Когато е на петнайсет, го изгонват заради това, че отстоява своето лично мнение и проявява неуважение към възпитателите, подигравайки се на техните примитивни и изпълнени с жестокост методи на възпитание. От тогава потъва вдън земя, бяга далеч от Сиера Леоне и започва да обикаля целия свят, водейки номадки живот. Никъде не се задържа за по-дълго от месец-два, но понастоящем е в Розууд с твърдото намерение да се установи тук, далеч от суматохата на големите градове и хаоса на скитническия живот.
Доп. Информация: Кара античен Додж Чарджър, модел от 1970 година. Слуша всякакъв стил музика, но класическия рок му е слабост и е нещо като ходеща енциклопедия с име "Всичко за класическите рок групи, техните членове и работа". По принцип няма телефон, няма пари, няма дом, но напоследък това лека полека започва да се променя. Пристрастен е към всичко, свързано със захар.

*

Създаване на учител! Tumblr_lz8w33Yw091r29067o6_250

Създаване на учител! Tumblr_lz8w33Yw091r29067o2_250

Имаш невероятно досие, но това не е нашата бланка. Моля те редактирай и ако желаеш постави в края поста/историята.

Така по-добре ли е ? Smile

Супер е. Добре дошъл

» Създаване на ученик!
» Създаване на обикновен жител!